През целия ден съседите в една от сградите били обезпокоени от непрестанния плач на бебе и започнали да изразяват безпокойство.
Още по-изненадващ бил фактът, че никой не е виждал майката на детето през последните няколко дни.
С настъпването на нощта и продължаването на плача, една от загрижените съседи решила да разследва. Никой обаче не отворил вратата.
Разочарована от ситуацията, тя бързо решила да се обади в полицията. Малко след това на адреса пристигнала патрулна кола.
След няколко опита да почука, вратата най-накрая се отворила. Бащата се появил на вратата, държейки плачещото дете в ръцете си. Бледото му, изтощено лице докоснало полицаите.
Полицаите влезли в апартамента, за да установят причината за постоянния плач на детето.
Баща му веднага се извинил и обяснил, че не е отворил вратата веднага, защото слухът му се влошил толкова много от постоянния му плач, че не е чул звънеца на вратата, нито пък каквото и да е почукване.
По време на разговора мъжът обяснил, че синът му преминава през труден период на никнене на зъби. Всеки родител знае колко изтощително може да бъде това както за детето, така и за болногледача.
Служителят, майка на две деца, напълно разбра ситуацията на мъжа. Той подържа бебето за момент, позволявайки на бащата да си почине.
Бащата, след като предаде сина си, се облекчи, седна на дивана и сподели историята си. Тя обясни, че от предишния ден синът ѝ е много тревожен и се нуждае от постоянно внимание.
Тъй като трябваше да държи бебето през цялото време и съпругата му почина при трагични обстоятелства, той трябваше да се справя с всичко сам.
Сестра му му помагала, но наскоро трябвало да пътува.
Съседите погрешно смятали, че сестрата на мъжа е майката на детето и били обезпокоени от нейното отсъствие и постоянния плач на бебето.
Мъжът се стараел да не създава неудобство на съседите от ситуацията.
Тя правила всичко възможно, за да успокои сина си: свирела му приспивни песнички, нежно масажирала венците му и го къпала няколко пъти на ден, защото вярвала, че водата го успокоява.
Колкото и да се опитвала, нищо не успявало да успокои бебето.
Въпреки изтощението и стреса, тя упорствала и се борила с всички сили, за да оздравее синът ѝ.
Служителите, наблюдавайки усилията и амбициите на младия баща, не могли да скрият съчувствието и възхищението си към него.
Прекарали малко време в къщата, но баща ѝ започнал да усеща дискомфорта от ситуацията още от предния ден.
След посещението бил написан доклад, служителите си тръгнали, оставяйки бащата сам с проблема си.
